Обичам премиера! Обичам го, защото прави за мен това, което и най-модерните технологии не могат – връща ме в младостта.
Ето миналата седмица по повод доклада на Симеон Дянков за влоговете на българите в банките Борисов направи извод, достоен за късния Тодор Живков – че българите са мързеливи лихвари. И даде насоки на министрите си да намерят начин да накарат хората да са по-инициативни и да си “завъртят” парите.
Така говореше и бай Тошо. В самия край на управлението си вече бе готов да пренастройва социализЪма на капиталистически релси, да направи лева конвертируем и да “пусне икономически щуки, които да раздвижат шараните”.
Аналогиите с онези години не свършват дотук. Достатъчно е да послуша и погледа човек националните медии. И най-лошите вече се представят “градивно” (бас държа, че младежите не знаят какво значи това). Преди Коледа новината за съкращенията в БДЖ почти навсякъде в телевизиите беше поднесена в пакет с тази, че метрото търси машинисти за новите линии.
12 години след смъртта си Живков се е завърнал – онзи от 70-те и началото на 80-те, преди токът да започне да спира, когато българинът мечтаеше за тристаен апартамент, вила, кола и почивка на морето и се смяташе за щастлив, ако го е изпълнил. Завърнал се е в практиката на наследниците си на политическия връх.
За това, че ръководството на управляващата партия ГЕРБ е заседавало, обикновено научаваме, след като събитието се е случило. От официалното съобщение. Така беше и преди с Политбюро.
И тогава имаше и друга партия – БЗНС, която бе приела програмата на БКП. Като слушам премиера, той точно това иска – да му признаят нещо, леви и десни да се съгласят, че предложенията, които прави ГЕРБ (дори, когато греши), са най-добрите, най-точните, най-приемливите. Че нещата се случват, когато са “целесъобразни”. Бях я забравила тази дума. Спомних си и за комсомолските натегачи, когато някоя млада герберска надежда изрече, че “участието в политическа партия е висша форма на политическа активност”.
Някак си се забрави, че в началото на миналата година шефът на депутатите от ГЕРБ Красимир Велчев лансира идеята парламентът да не заседава непрекъснато, а на нещо като сесии, както беше във времето на Живков. Не съм сигурна, че Велчев е направил гаф и мнозинството се е отказало от подобна стъпка. Особено като слушам изказвания от рода, че “депутатите само си губят времето в безплодни приказки” или пък други, от които става ясно, че работата на народните представители се изразява в това да бъдат дисциплинирани и строени в 9,00 пред банките, където да натискат копчетата. Предвидените в закона процедури се спазват. Но само по форма, не и по дух – както бе при соца. Омбудсманът Константин Пенчев преди време даде следния пример – променя се законът за съдебната система, въвежда се изискване номинациите да са ясни месец по-рано, това се спазва формално. Те се гласуват и… толкова. Дебати няма, какви са тези хора и с какво са заслужили да ръководят съдебната система – също.
Върна се и друга отличителна черта на късния соц – делегираното законодателство. Т.е. обичаят законите да се допълват с куп подзаконови актове. А администрацията да ползва само тях в работата си, като за капак гледа не какви права има гражданинът, а какво казва шефът. В началото на прехода, когато всеки гараж стана магазинче, се роди вицът “Ей, какви хубави гаражи стават от тези магазини!”. Малките магазинчета не изчезнаха съвсем, но доста свиха оборота. И няма как да е друго при експанзията на търговските вериги и моловете. Но заедно с малките магазинчета си отива и малкият бизнес. Непрекъснато се въвеждат изисквания, преодолими само за големите играчи. При соца всичко беше държавно, но какво му пука на средния гражданин, че монополистите, които го мъчат, са частни? Те дори не са държавни, а наддържавни.
С бързи темпове се зачертава голяма част от това, което едно поколение българи изгради и изстрада през годините на прехода. В началото на 90-те държавата умишлено си затваряше очите, за да може средният българин да изостави сигурността на заплатата и да поеме риска да работи за себе си. Сега свободни територии за бизнес начинаещи почти няма.
И последно – основната цел на родината отново са магистралите. Повечето от които беше начертал още Живков.
ТРУД
