139 години от гибелта на Апостола на свободата
Васил Гендов спасил от разрушаване родната къща на Дякона
Сливналия е създателят на първия български игрален филм за Апостола на свободата – Васил Левски. Това е режисьорът Васил Гендов, а продукцията, снимана през 1932 г. в Карлово, е озаглавена “Бунтът на робите” в Карлово. Това е първият говорещ и музикален български филм.
Както във всичките си дотогавашни ленти Гендов е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля. Тук тя е на самия Васил Левски.
В масовите сцени на филма участват войници от местния полк. Част от снимките са в двора на къщата на Левски и режисьорът Гендов е потресен от вида му – неподдържан, обрасъл с бурени. В окаяно състояние и почти рухнала е и самата къща.
Тя е от ранния период на Възраждането. Строена е през ХVI вeк от Кунчо Иванов, дядото на Левски, а след това е обитaвана от двамата му синове Иван (бащата на Левски) и Въльо Кунчеви.
По-късно е изоставена от цялото семейство. Опожарена е през 1877 г. по време на Освободителната война и след края й е изоставена и забравена.
“На всичкото отгоре върви упорит слух – разказва писателят Васко Жеков, – че ще разрушат родния дом на Левски.” Версиите за събарянето му са две.
Според първата общинската управа решава, че мястото, където е къщата, влиза в проект за ново шосе. Според втората събарянето е, за да се отвори изглед към кръчмата, която е на кмета на Карлово.
Васил Гендов търси помощта на командира на полка. Този офицер е Петър Димков, бъдещият народен лечител. Той нарежда къщата да бъде обградена с верига от войници. Дори издава заповед “да се стреля на месо”, ако някой понечи да разкъса веригата.
Никой не смее дори да припари до войнишката редица, камо ли да се опита да мине през нея. И родната къща на дякона Левски оцелява.
Васил Гендов е роден на 24 ноември 1891 г. в Сливен. Той е основоположник на българското филмово изкуство и на първата филмопроизводствена кооперация “Янтра филм”. Завършва висша театрална школа във Виена, специализира във филмовата къща АИКО в Берлин.
От 1920 г. е директор, режисьор и актьор в Софийския пътуващ театър. Инициатор за създаване на Съюза на кинодейците в България (1931), както и на Музея на българската кинематография (1948).
Васил Гендов е автор на първия български филм “Българан е галант”, комедия в стила на Макс Линдер. Все още има спор кога е била премиерата. Според автора това е станало на 22 юни 1910 г. в Модерен театър. Но пък най-ранните свидетелства от тогавашните вестници са, че филмът е прожектиран за първи път на 13 януари 1915 г.
Гендов е автор на 10 филма. “Бунтът на робите” излиза на екран през 1933 г. Действието му се развива в края на 60-те и началото на 70-те години на ХIХ век. Главен герой в него е Васил Левски, ролята му се изпълнява от самия Гендов. Филмът е първият български звуков филм. Озвучен е в малко кино във Виена.
Накратко фабулата: Апостолът на свободата Васил Левски пристига в едно подбалканско градче и събира комитета, но турците го подушват. Комитетът се пръсва. Между Левски и заптиетата започва гоненица. В Левски е влюбена учителката… Христина. Турските шпиони я следят и арестуват заедно с поп Никола. Подлагат ги на мъчения. Изтезават и майката на Левски, а след това я хвърлят в кладенец. Левски следва потерята, която го търси, предрешен по различен начин. Успява да освободи Христина, но турците са ослепили свещеника. Когато той моли Бога за поробените си братя, става чудо – камбаните започват да бият сами.
Ролята на влюбената в Левски Христина изпълнява актрисата Жана Гендова. Тя всъщност е съпругата на филмовия пионер и също е родена в Сливен. Рожденото й име е Ивана Иванова. Завършва в Берлин специално драматическо образование, а след това посещава драматични курсове при Елена Снежина и Сава Огнянов. Умира на 14 февруари 1976 г.
Ентусиазмът на Васил и Жана Гендови да създадат първия български говорящ филм ги хвърля в огромни заеми. Освен че става дума за първия български тон-филм, за Гендов той е от особена важност, защото е и първият български филм за Васил Левски.
Съдбата на филма се доближава до съдбата на самия Васил Левски. Неприятностите започват още с показването на сценария на неизбежната тогава Цензурна комисия. Едва решил, че се е оправил, някакво чиновниче взело, че препратило сценария в Турската легация за допълнителна цензура. След като филмът бил вече готов и се подготвяла премиерата му, ново разпореждане „отгоре” пратило готовия филм пак в Турската легация. Пред Гендов въпросът бил поставен ребром – или се изрязват тия и тия части, или филмът няма да види екран.
Васил Гендов преглътнал и този хап. Бил особено горчив – нарушила се звуковата страна на филма, губели се връзките на действието.
Премиерата се състояла на 2 октомври 1933 година в „Модерен театър”. Интересът към кинотворбата може да се сравнява само в наше време с този към „Време разделно”. Цели училища под строй и с песни отивали към киносалоните.
От Турската легация отново се намесили и филмът бил допълнително орязван. Интересът към него обаче не намалявал. Един ден отново по искане на турците филмът бил свален от екран. Това преждевременно убийство на филма попречило на Гендов дори да си възстанови парите, взети назаем за снимането му.
„Химн на българския дух” – нарича Васил Гендов филма си пред журналисти от списание „Българско кино”. „За мен Васил Левски е вечният пламък, който е горял в сърцата на българина във всички времена от Аспарух до днес” – заявява той пред печатната медия.
За това, че пионерът на българското кино е направил силен филм, говори фактът, че половин век по-късно, когато публицистът Николай Кафтанджиев прави анкета със зрители от онова време, всички помнели картината и говорели с чувство на благодарност към Гендов, възкресил на екрана легендарния образ на Апостола.
